Паричното предлагане в България през май се увеличава с 9,9% на годишна база при 8,1% годишното нарастване през април, се вижда от данните от паричната статистика на Българската народна банка (БНБ). Резултатът е за периода, когато в България беше удължено извънредно положение заради коронавируса.
За сравнение годишното нарастване през март беше 8,1%, през февруари – 7,8%, а януари – 8,3%. В края на миналата година паричното предлагане отбеляза 9,9% годишен ръст, през ноември – 9,3%, а през октомври – 8,5%, отчитат в централната банка.
За един месец „широките пари" (паричния агрегат М3) достигат 104,866 млрд. лв. при 103,881 млрд. лв. през април.
Най-бързоликвидният им компонент – т. нар. „тесни пари“ (М1), който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през миналия месец се увеличава с 36,7% на годишна база (34,9% годишен ръст през април).
Според прогнозните данни на Министерство на финансите брутният вътрешен продукт за тази година трябва да достигне 126,7 млрд. лева.
В централната банка отчитат, че към 31 май депозитите на неправителствения сектор са 86,295 млрд. лв. (67.9% от БВП), като за една година растат с 8,6% (8,1% годишно повишение през април).
Спестяванията на фирмите са 26.063 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 12,4% (10,8% годишно повишение през април 2020 година).
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 5% в сравнение с година по-рано (3,5% годишно понижение през април) и в края на май достигат 3,344 млрд. лв.
Спестяванията на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, са 56,889 млрд. лв. и за една година растат със 7,8% (7,6% годишен ръст през април).
Нетните вътрешни активи в края на миналия месец са 65,115 млрд. лв. и се увеличават с 10,4% на годишна база (10,5% годишно повишение през април).
В края на месеца основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 64,996 млрд. лв. и нараства за една година с 11,3%, при 9% годишно увеличение през април.
През май вземанията от неправителствения сектор се увеличават със 7,3%, като достигат 64,986 млрд. лв. (7,8% годишно увеличение през април.
В края на май заемите за неправителствения сектор са 63,044 млрд. лв., като месец по-рано достигнаха 63,100 млрд. лв. На годишна база те растат със 7%, при 7,6% годишно повишение през април.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 550,1 млн. лева.
На годишна база продадените заеми от Други ПФИ са 565,8 млн. лв. (в т. ч. 12,6 млн. лв. през май), а обратно изкупените кредити – 15,7 млн. лв. (през май няма обратно изкупени кредити).
Заемите за фирмите за една година нарастват с 2,9% до 34,394 млрд. лв. За сравнение годишното повишение през април е 3,2%.
Кредитите за домакинствата в края на май са 24,334 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 8,2% (9,2% годишно повишение през април).
Отпуснатите от банките жилищни заеми към 31 май са 11,199 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 13,8% (14,5% годишно увеличение през април).
Потребителските заеми възлизат на 11,445 млрд. лв. и се увеличават със 7,1% спрямо май 2019 г. (8,4% годишно повишение през април 2020 година). На годишна база другите кредити намаляват с 26,4% (25,6% годишно понижение през април 2020 г.), като достигат 466,4 млн. лева.
Заемите, предоставени от банките на финансови предприятия, са 4,316 млрд. лв. в края на май. В сравнение с година по-рано те се увеличават с 42,8% (47,9% годишно повишение през април).
От БНБ посочват, че нетните чуждестранни активи в края на май са 61,732 млрд. лв. при 61,020 млрд. лв. месец по-рано, като нарастват със 7,8% в сравнение с май 2019 г. (6% годишно повишение през април 2020 година).
През май чуждестранните активи се увеличават с 5,8% (5,3% годишен ръст през април), като достигат 70,739 млрд. лева.
Чуждестранните пасиви към 31 май са 9,007 млрд. лв. и на годишна база намаляват с 6,2% (1,2% годишно повишение през април 2020 година).


Желязков обеща: Въпросът с блокадите по границата ни с Гърция ще бъде решен
Киселова: Не бива да се определя действащото в оставка правителство като служебно
Отбелязваме Ивановден - обичаи и забрани
Димитър Радев: Нашите нови пари не са загуба на идентичност
Мелания се срамувала, когато Тръмп танцувал
Европейски лидери приветстват американската подкрепа за следвоенна Украйна
Тръмп не изключва военна сила за придобиването на Гренландия
Тръмп: Венецуела ще изпрати петрол за до $2,8 млрд. към САЩ
Дания бие тревога за Гренландия. Европа трябва да я чуе
Отстраняването на Мадуро оставя кубинския режим без благодетел
Как работи новото рекуперативното окачване на Audi и BMW
Китайският аналог на Bugatti се оказа по-близо до Ferrari
Mercedes разкри тайните на бъдещите си двигатели
Окончателно: Най-продаваните коли в България за 2025
Нов метод за кражба на кола с лист хартия набира популярност
Младежките структури на БСП искат бърз конгрес и ново лидерство
Турция ще забрани социалните мрежи за деца под 15 години
Жителите на столичния "Люлин" са без парно и топла вода заради авария
Четири сценария как САЩ може да получи Гренландия
Рубио обяви, че САЩ ще купят Гренландия, отхвърли военния вариант
преди 5 години Случаят с неплащане на данъци ,ощетяване на държавата/бюджета/ и кражби какъвто е Божков -не е единствен.Петролните компании в България не плащат данъци и крадат ,като изнасят печалбите в Русия ,трети страни или сумите потъват в частни джобове.Петролните компании фалшифицират резултатите , правят еквилибристики за да се изкарат губещи или без печалба при очевидната печалба от милярди,за което не плащат данъци ,с което ощетяват държавата.За това няма пари да образование ,армия и полиция,здравеопазване -защото тлъстите печалби се изнасят в чужбина , а в България не остава нищо.До кога държавата ще търпи тези кражби в особено голям размер?До кога ще си затваря очите?Случайно ли е това или има политически чадър ?Защото това е главозамайваща корупция изчислявана не на милиони , а милярди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар